Музеят „Садберк Ханым“ в Истанбул: пътеводител за първия частен музей

Истанбул ЗабележителностиМузеят „Садберк Ханым“ в Истанбул: пътеводител за първия частен музей

Музеят „Садберк Ханым“ — първият частен музей в Турция на брега на Босфора

Когато туристическият Истанбул свършва при Долмабахче, а фериботите се отдалечават все по-на север, Босфор разкрива своята тиха, аристократична страна. Именно тук, в квартал Бююкдере в район Сариер, точно до водата, се издига дървена къща с кръстообразни дърворезби по фасадата – Музеят „Садберк Ханым“. Тази къща от XIX век, известна някога като Азерян Ялиси, съхранява частна колекция от почти двадесет хиляди предмета: от неолитни идоли от VI хилядолетие пр.н.е. до османски бродерии и изникски плочки от XVI век. Музеят „Садберк Ханым“ е първият частен музей в Турция и единственото място в Истанбул, където историята на Анадола се разчита като лична история на едно семейство — семейство Коч, което превърна дома в памет на любимата си жена в енциклопедия на цивилизациите.

История и произход на Музея „Садберк Ханым“

Историята на музея е преди всичко историята на една колекционерка. Садберк Коч, съпруга на основателя на най-големия турски холдинг Vehbi Koç, от младостта си събирала традиционни занаятчийски предмети: бродерии, женски костюми, аксесоари от османската епоха. Към края на живота си колекцията ѝ наброяваше около 3500 експоната, а Садберк Ханым мечтаеше те да бъдат изложени пред публика. Тя не успя да осъществи тази мечта приживе — музеят отвори врати седем години след смъртта ѝ, благодарение на усилията на семейството.

Преди откриването възникна юридическо препятствие: турското законодателство от 70-те години на миналия век не позволяваше на частни лица да създават музеи. Семейство Коч и служители на Министерството на културата и туризма положиха сериозни усилия, за да бъде приет отделен регламент за частните музеи. Едва след това, през 1974 г., в рамките на Vehbi Koç Vakfı беше създаден фонд за бъдещия музей, а през 1978 г. започнаха реставрационните работи.

За място на музея беше избрана „Азерян Ялиси“ – дървена къща, принадлежаща на богато семейство арменски католици от Сивас. Семейство Коч я придобива още през 1950 г. като лятна резиденция и я ползва почти три десетилетия. Реставрацията продължила две години по проект на известния турски архитект Седат Хакки Елдем, а на 14 октомври 1980 г. музейът посрещнал първите си посетители.

През 1983 г. фондацията придобива втора частна колекция – събрание от монети и археологически артефакти на Хюсеин Кочабаш, и музейът се превръща в малък археологически музей. Съседният полуразрушен яли е възстановен по проект на Ибрахим Ялчин; работата отнема две години. Новото крило, открито на 24 октомври 1988 г., е кръстено в чест на дъщерята на Садберк Ханым – Sevgi Gönül Binası. Същата година то получава престижната европейска награда „Europa Nostra“ в категорията „Опазване на наследството“. През 2023 г. музеят беше удостоен със специална награда от Министерството на културата и туризма на Турция — за богатството на колекциите и съвременните практики за консервация. Днес колекцията наброява около 20 000 предмета.

Архитектура и какво да се види

Музеят „Садберк Ханым“ се състои от две свързани сгради на брега на Босфора, като всяка от тях представлява отделна част. Главната яли е историческа дървена вила от XIX век с европейски корени. Пристроеното крило — съвременна музейна конструкция, маскирана под автентичния яли на съседа. Площта на градината е 4280 квадратни метра, а самата разходка из нея вече създава настроение.

Azeryan Yalısı: „копринен яли“ от XIX век

Главната сграда е построена от дърво върху каменна основа и е измазана върху дървена обшивка. Три етажа плюс таванско помещение; архитектурата е вдъхновена от европейската вернакулярна традиция. Основната особеност на фасадата са кръстовидните дървени накладки, които придават на сградата напълно неповторим вид сред съседните имения. Заради тези декоративни елементи яли дълги години е носил народното прозвище Vidalı Yalısı — „яли с нишки“.

Вътре е запазена атмосферата на богат османски дом от XIX век. Таванът над парадния вход, който вече не се използва, е украсен с лепнина по мотиви от древноримската архитектура. Дървени стълби водят към горните етажи, а стените са изрисувани под мрамор с жилки – класически прием на „илюзорния декор“. Главните зали на втория и третия етаж и стаите, които се отварят към тях, са превърнати в експозиционни зали. Мансардата е заета от хранилище, кабинети и научна библиотека.

Sevgi Gönül Binası: археологично крило

Съседната сграда е изцяло реконструирана от стоманобетон – като противопожарна мярка, важна за историческия дървен квартал. Предната фасада е облицована с дърво, а страничната – с мраморна мазилка, имитираща дърво. Отвън сградата изглежда като близнак на главната, и само архитектът веднага ще забележи подмяната на материалите.

Вътре има четири нива (три отпред, четири отзад благодарение на сутерена с многофункционална зала и реставрационна лаборатория). Подовете при входа са облицовани с бял мрамор от Афон, а подовете и стълбите в експозиционните зали – с черен мрамор от Адапазара. Залите са напълно изолирани от дневна светлина, витрините са осветени индивидуално според принципите на съвременната музейна техника. Общата площ на експозицията е 625 квадратни метра. Археологическите артефакти са изложени строго в хронологичен ред: от неолитни фигурки до късния византийски период.

Какво има във витрините: от неолита до XX век

В археологическото крило са събрани украшения, скулптури, плочки, стъкло, стели и монети на цивилизациите, живели в Анадола от VI хилядолетие пр.н.е. до края на Византия. В Azeryan Yalısı са изложени ислямски предмети, предимно от османски произход, тъкани, костюми и бродерии. Особена гордост на колекцията са изникските плочки и керамика от XV–XVII век; експертите считат тази колекция за една от най-добрите в света след музея Топкапъ. Отделен раздел е посветен на османските женски костюми от XVI–XX век и аксесоари: обувки, чанти, шапки, ветрила. В библиотеката се съхраняват около 8700 печатни и 640 ръкописни книги – отделен свят за изследователя.

Интересни факти и легенди

  • Музеят „Садберк Ханым“ е първият частен музей в историята на Турция. До 1980 г. законът изобщо не позволяваше на частни лица да създават музеи; заради колекцията на Садберк Ханым специално беше приет отделен регламент.
  • Заради изрязаните кръстообразни накладки на фасадата на главната сграда съседите десетилетия наред я наричаха Vidalı Yalısı – „нишковидна“ или „винтова яли“. Това народно прозвище е по-старо от самия музей.
  • През 1988 г. новото крило „Sevgi Gönül“ веднага след откриването си получи наградата „Europa Nostra“ като образец на съвременна музейна архитектура — рядък случай, когато наградата се получава в годината на откриването.
  • През 2017 г. колекцията се попълни с 69 анатолийски килима и тъкани от XVIII – началото на XX век от колекцията на Мурат Мегали, съхранявана по-рано в Музея на текстила към Университета „Джордж Вашингтон“. Това пътуване на килимите през океана и обратно е отделна история.
  • През 2007 г. до музея бе открита лятната резиденция Vehbi Koç с колекцията от килими на американската пътешественичка Жозефина Пауъл, предадена на фондацията след нейната смърт. Така музеят излезе извън рамките на една сграда и се превърна в малък културен квартал на брега на Босфора.
  • Музеят планира в бъдеще да се премести в един от изоставените пристанищни складове на брега на Златния рог в рамките на проекта Tersane İstanbul / Haliçport — но засега остава на историческото си място в Бююкдере.

Как да стигнете

Музеят се намира на адрес Piyasa Caddesi, в квартал Бююкдере, район Сариер — на европейския бряг на Босфора, на север от центъра на Истанбул. От Таксим до музея са около 20 километра; пътуването обикновено отнема 40–60 минути, в зависимост от задръстванията.

Най-удобният обществен транспорт са градските автобуси, които се движат по крайбрежното шосе. От Таксим, Кабаташ и Бешикташ в посока Сариер се движат автобуси 25E и 40, спирка „Бююкдере“ — почти пред вратите на музея. От пристанищата Еминону или Бешикташ можете да се качите на ферибота до Сариер (по Босфорската линия), а оттам да стигнете с местен долмуш или такси до Бююкдере за 5–10 минути — това е най-живописният вариант.

От летище Истанбул (IST) най-удобно е с такси (около 30 минути без задръствания) или с метро M11 до Кагитане с прекачване на автобус. От летище Сабиха Гьокчен пътуването ще отнеме 1,5–2 часа с прекачване през Кадыкьой и ферибота по Босфора. Музеят е отворен всеки ден, освен в сряда; препоръчително е да проверите работното време и цената на билета на официалния сайт преди посещението.

Съвети за пътуващите

Най-доброто време за посещение е пролетта (април–май) и есента (септември–октомври), когато разходката по набережната на Бююкдере е приятна сама по себе си. През лятото в района е много оживено през уикендите: жителите на Истанбул излизат на вода; зимата е особено атмосферна, но дните са къси и се стъмва още към 17 часа. За разглеждане на двете сгради предвидете 1,5–2 часа в спокойно темпо; за по-задълбочено запознаване с иznikската керамика и археологическото крило — до три часа.

Сряда е почивен ден, затова планирайте посещението си предварително. Вътре е забранено да се снима с блясък, а в някои зали – изобщо да се снима (ограниченията са свързани с консервацията на тъкани и хартия). На входа има малък магазин, а на първия етаж на Azeryan Yalısı се намира чайна — приятно място за почивка с изглед към Босфора. Имайте предвид, че много от експозициите се намират на горните етажи на дървената сграда и достъпът за посетители с ограничена подвижност е ограничен; проверете предварително за асансьор и рампи.

Комбинирайте посещението с разходка из Сариер: наблизо се намират крепостта Румели Каваги, парк Емирган и прочутите рибни ресторанти в Бююкдере. Ако обичате сравненията, в един и същи ден с музея има смисъл да посетите Pera Müzesi или Sakıp Sabancı Müzesi — трите частни музея образуват негласна тройка от най-интересните частни колекции в Истанбул. И накрая: Музеят „Садберк Ханым“ не е „галоп през Анадола“, а бавно четене на хилядолетията през личната оптика на една жена, чието име се превърна в синоним на любовта към турското занаятчийско изкуство. Вземете със себе си бележник, небърза крачка и добро настроение — и Босфорът ще ви подари един от най-тихите, но и най-съдържателни дни.

Вашето удобство е важно за нас, кликнете върху желания маркер, за да създадете маршрут.
Среща в полза на минути преди началото на
Вчера. 17:48

Също по темата

Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Вчера. 17:48
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Вчера. 17:48
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Вчера. 17:48
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Вчера. 17:48
Често задавани въпроси — Музеят „Садберк Ханым“ в Истанбул: пътеводител за първия частен музей Отговори на често задавани въпроси за Музеят „Садберк Ханым“ в Истанбул: пътеводител за първия частен музей. Информация за работата, възможностите и използването на услугата.
Музеят „Садберк Ханим“ е първият частен музей в историята на Турция, открит през 1980 г. Той е създаден от семейство Коч в памет на Садберк Ханим, страстна колекционерка на османско приложно изкуство. За разлика от държавните музеи, тук историята на Анадола се разкрива през личната оптика на една колекция: около 20 000 предмета от неолита до XX век са обединени от единна семейна история. Разположението в историческа дървена къща на брега на Босфора създава атмосфера, недостижима в съвременните музейни сгради.
Колекцията е разделена на две големи секции. В главната сграда Azeryan Yalısı са представени ислямски и османски предмети: тъкани, бродерии, дамски костюми от XVI–XX век, аксесоари (обувки, чанти, ветрила), както и прочутата колекция от изникски плочки и керамика от XV–XVII век, която специалистите считат за една от най-добрите в света след музея Топкапъ. В крилото „Sevgi Gönül Binası“ се намират археологически артефакти: украшения, скулптури, стели, монети, стъкло от цивилизациите на Анадола от VI хилядолетие пр.н.е. до края на Византийския период. Библиотеката наброява около 8700 печатни и 640 ръкописни книги.
Главната сграда на музея — Azeryan Yalısı — е украсена с характерни кръстообразни дървени орнаменти по фасадата. Именно заради този необичаен декоративен елемент, напомнящ преплитане на нишки или резба на винт, съседите десетилетия наред наричаха имението Vidalı Yalısı — „нишковият“ или „винтовият яли“. Това народно прозвище се е появило много преди откриването на музея и се запазва в местния обичай до днес.
Турското законодателство от 70-те години на миналия век не предвиждаше възможност за създаване на музеи от частни лица — всички музеи бяха изцяло държавни. Семейство Коч, съвместно с Министерството на културата и туризма, положи сериозни усилия за промяна на нормативната уредба: беше приет отделен регламент за частните музеи. След това през 1974 г. в рамките на Vehbi Koç Vakfı бе създаден фонд, през 1978 г. започна реставрацията, а през октомври 1980 г. музеят посрещна първите си посетители — отваряйки по този начин нова страница в историята на музейното дело в Турция.
Снимането с блясък е забранено във всички зали. В редица експозиции снимането е напълно забранено — това важи преди всичко за залите с тъкани, бродерии и ръкописи, където въздействието на светлината ускорява разграждането на материалите. Преди посещението се препоръчва да проверите актуалните правила на официалния сайт или да се обърнете към персонала на входа.
Основната сграда е историческа дървена къща с три етажа и таванско помещение; значителна част от експозицията се намира на горните етажи. Достъпността за посетители с ограничена подвижност в такава сграда е обективно ограничена. Преди посещението се препоръчва да се провери наличието на асансьор, рампи и достъпни маршрути директно в музея — ситуацията може да се променя поради реставрационни работи.
Почивен ден е сряда. През останалите дни музеят е отворен. Препоръчваме да проверите точното работно време и цената на входния билет на официалния сайт преди посещението, тъй като те могат да се променят в зависимост от сезона и празниците.
„Europa Nostra“ е една от най-престижните европейски награди в областта на опазването на културното наследство и архитектурата. Крилото „Sevgi Gönül Binası“ бе удостоено с тази награда през 1988 г. — същата година, в която бе открито. Комисията е била впечатлена от решението на архитекта Ибрахим Ялчин: сградата е изцяло построена от стоманобетон като противопожарна мярка за историческия дървен квартал, но отвън изглежда като автентичен яли, практически неразличим от съседната историческа сграда.
Да. Музеят „Садберк Ханим“ е част от фондацията „Вехби Коч“. През 2007 г. до музея бе открита лятната резиденция „Вехби Коч“, в която се намира колекцията от анатолийски килими на американската пътешественичка Жозефина Пауъл, дарена на фондацията след нейната смърт. По този начин музеят се превърна в малък културен квартал на брега на Босфора. Освен това, в бъдеще се обмисля преместване в един от историческите пристанищни складове в рамките на проекта Tersane İstanbul / Haliçport, въпреки че конкретни срокове не са обявени.
Неофициалната тройка на най-интересните частни колекции в Истанбул се състои от Музея „Садберк Ханим“, Музея „Пера“ и Музея „Сакип Сабанджи“. Всеки от тях представя отделна колекционерска философия и специализация: „Садберк Ханим“ — анатолийска археология и османско приложно изкуство, Pera — ориентализъм и нумизматика, Sakıp Sabancı — изобразително изкуство и калиграфия. Теоретично е възможно да посетите и трите за един дълъг ден, но е по-добре да ги разпределите на два.
На първия етаж на Azeryan Yalısı има малък магазин и чайна с изглед към Босфора — чудесно място за почивка по време на обиколката. Асортиментът на магазина обикновено включва каталози, книги за историята на турското приложно изкуство и малки сувенири, свързани с колекцията.
Ръководство за потребителя — Музеят „Садберк Ханым“ в Истанбул: пътеводител за първия частен музей Ръководство за потребителя на Музеят „Садберк Ханым“ в Истанбул: пътеводител за първия частен музей с описание на основните функции, възможности и принципи на използване.
Най-добрият сезон за посещение е април–май или септември–октомври: по това време разходката по набережната на Бююкдере се превръща в истинско удоволствие. Уверете се, че избраният ден не е сряда (единственият почивен ден). През летните почивни дни районът е много оживен; през зимата имайте предвид, че се стъмва още към 17::00. Отделете минимум 1,5–2 часа за разглеждане на двете сгради, а ако планирате да разгледате подробно изникската керамика или археологическото крило – до три часа.
Музеят се намира на улица „Пияса“ в квартал Бююкдере, район Сариер — на около 20 км северно от Таксим. Най-живописният вариант: ферибот от Еминоню или Бешикташ до пристанището в Сариер, след което местен долмуш или такси до Бююкдере (5–10 минути). Алтернатива – автобуси 25E или 40 със спирка Büyükdere точно до музея. От летище Истанбул (IST) е по-удобно с такси (около 30 минути без задръствания) или с метро M11 до Kağıthane с прекачване на автобус. От Sabiha Gökçen предвидете 1,5–2 часа.
При входа проверете актуалната цена на билета и работното време — те могат да се променят. Разберете в кои зали е разрешено да се снима: снимането с блясък е забранено навсякъде, а в залите с тъкани и ръкописи не се разрешава никакво снимане. Ако пътувате с човек с ограничена подвижност, веднага попитайте персонала за достъпните маршрути, асансьора и рампите. В магазина на първия етаж можете да си купите каталог — той ще ви помогне да се ориентирате по-добре в експозицията.
Започнете с главната яли – историческа дървена къща от XIX век. Обърнете внимание на кръстовидните дърворезбовани орнаменти по фасадата, които са дали на сградата прозвището „Видали Яли“, на лепнината над парадния вход с антични мотиви и на стенописите „под мрамор“. Основните зали на втория и третия етаж са посветени на османското приложно изкуство: тук са събрани изникски плочки и керамика от XV–XVII век, дамски костюми и аксесоари от различни епохи, бродерии и тъкани. Именно от тези зали Садберк Ханым е започнала своята колекция.
Крилото, открито през 1988 г. и отличено с наградата „Europa Nostra“, отвън прилича на близнак на главната сграда, но е изградено от стоманобетон. Вътре има четири нива на експозиция с хронологично подредени артефакти: от неолитни идоли от VI хилядолетие пр.н.е., през бронзовата епоха, античността и елинизма, до късния византийски период. Залите са напълно изолирани от дневна светлина, всяка витрина е осветена индивидуално — това създава специална атмосфера за разглеждане на дребни предмети: бижута, монети, стъкло, миниатюрни скулптури.
След разходката влезте в чайната на първия етаж на Azeryan Yalısı — тя има изглед към Босфора и е идеално място за кратка почивка. След това се разходете по набережната на Бююкдере: наблизо се намират парк Емиргян, крепостта Румели Каваги и известните рибни ресторанти в района. Ако ви остане време и енергия, музеят се съчетава органично в един ден с Pera Müzesi или Sakıp Sabancı Müzesi — заедно те образуват неформален маршрут из най-добрите частни колекции в Истанбул.